История на училището

“ Призив- обръщение“ – изтегли и прочети в PDF >>

(Откъси от книгата „Карапелит преди и сега” – Петър Георгиев,Костадин Милушев, Желка Димитрова, Димитър Николов, Мария Пасева,Стефан Милев)

„Училището не се гради само от камъне!

Училището го градят учителите!”

Иван Вазов

Настъпилите обществено-политически промени в Османската империя в средата на 19 век довеждат до политическото и народностното осъзнаване на българския народ. Защото, въпреки дългото робство, българският дух е жив, жива е и вековната българска култура.

Първите български училища са килийни и по своя характер – религиозни. Особен подем на учебното дело в Добруджа се забелязва след Кримската война през втората четвърт на 19 век. Тогава броят на новооткритите училища е около 120, по-голямата част от тях са в селища с чисто българско население.

През 1860 година в Карапелит се открива училище, което е и първото в района. То представлява землянка, която се намира в двора на църквата. Въпреки килийния му характер, ограничената дейност и скромните резултати от обучението в него, интересът е голям и скоро то се превръща в средищно училище. Тук пристигат, за да се обучават , деца от близките до Карапелит села, а по-късно и от селата Крушари,Победа, Ловчанци и др. Основен предмет е вероучението, учи се молитвата „Отче наш”. Светските предмети не се изучават. Основната задача е децата да се научат да четат и пишат, да събират и изваждат. Въпреки ниското образователно ниво на това училище, то изиграва огромна роля за интелектуалното развитие на местното население, защото полага основите на просветната дейност в околността, поставя началото на училищното делои духовните традиции в Карапелит. Първият учител в училището е Петър Стоянов Гюзелев, по-късно учителстват Съби Стоянов Гюзелев и Димитър Пасев, познат с прякора Митата – и тримата от Карапелит.

През 1869 година е построена първата училищна сграда в Карапелит. Тя се състои от класна стая, канцелария и още една стая, в която се помещава общинското селско наместничество. Класната стая е обзаведена скромно – няколко дървени пейки, на които сядат учениците. Те пишат с калеми на плочи, които поставят на коленете си. Обучават се в слети паралелки. Учители са Георги Райков и Атанас Романов. По-късно, за кратко време работи учител на име Сава, чиято фамилия не е известна. След него идва Захари Михайлов Бързаков от Самоков. После в училището преподават Цвятко Ненов Арабаджиев, местните учители Михо Кондарев и Димитър Желев Гюзелев.

Особено голям принос за развитието на образованието в Карапелит има Съби Стоянов Гюзелев, който прави и първата копка на новата училищна сграда през 1908 година. Тя е построена със средства, получени от църковни и общински земи и с доброволното участие на хората от селото. Държавата отпуска за строежа сумата от 10 000 лв. Учители в новопостроеното училище са: Васил Иванов от с. Кюлевча, Шуменско; Христо Георгиев от Ксанти, Македония – ученик на Димитър Благоев; Петранка Георгиева; първият учител с педагогическо образование – Димитър Желев Гюзелев – известен като даскал Димитър; Димитър Нейков; Илия Кискинов; Георги Атанасов; Иван Стамов.

За съжаление, тъкмо когато просветителските идеи в Карапелит и околните села са във възход, на 28 юни 1913 година румънските войски окупират Южна Добруджа. С установяването на румънска власт в Карапелит и съседните села започва асимилация на местното население. Затварят се български училища, изгарят се български книги, българските свещеници са изгонени от църквите, населението е заставено да изповядва религията си на румънски език. Опитът на жителите на Карапелит да изпратят делегация до румънските власти, която да настоява за запазване на българското училище, завършва с пълен неуспех. Вместо това в селото изпращат румънски свещеник, който започва да преподава религия на румънски език. Обучението се извършва в старата сграда на училището. По-известни имена на румънски учители са тези на Балой, неговата съпруга Андреева, Каталинова, Йон Нягу.

От 1916 година румънските власти въвеждат в училището предметната система на обучение. То включва седем отделения, като пето, шесто и седмо отделение отговарят на днешните пети, шести и седми клас. Но за осъществяването на образователните цели липсват подготвени специалисти. Назначените румънски учители са неквалифицирани, неподготвени, нискообразовани. Тяхната основна цел е елиминирането на българския език.

Всички тези мерки и целият период на румънската окупация задържат, но не унищожават у карапелитци стремежа и жаждата за знания.Любовта към българските традиции се съхранява през годините, българският език и българският дух остават живи. След 1940 година, когато Южна Добруджа се освобождава от румънското владичество, класно-урочната система в българското училище отново се възстановява. В Карапелит пристигат и първите български учители:

– Ганчо Краев, писател хуморист;

– Никола Марковски

– Димитър Димитров, известно време директор на училището;

– Михаил Пенчев;

– Екатерина |Даракчиева;

– Хамбарджиева;

– Донка Попова;

– Иван Димов, голям български скулптор.

Учениците наброяват 230, разпределени в четири отделения и два класа. През периода 1945 – 1947 г. на окръжно ниво се поставя въпросът за създаването на гимназия в района. За съжаление – местни административни и партийни съображения попречват за осъществяването на това намерение.

Около 1950 година в ОУ – Карапелит започват работа много местни кадри, възпитаници на същото училище. Това са: Иван Ганчев, Димитричка Матева, Иван Пасев, Стоянка Гюзелева, Нейка Димитрова, Стойо Василев, Милчо Тодоров, Коста Минев, Иванка Пейчева. Някои от тях създават семейства с дошлите отвън други учители – Юлия Ганчева, Георги Павлов, Лиляна Тодорова, Славка Минева, Тодорка Пасева. По това време директор на училището е Милчо Тодоров, учениците наброяват около 150 – 200.

След 1950 година в училището работят много добри специалисти и изключителни професионалисти – Емилия Петкова, Петко Курцов, Донка Игнатова, Иванка Петрова, Марин Марзъков, Иван Хинков. Расте броят на децата, растат и отговорностите. В Карапелит идват да учат след седми клас децата от Гешаново и Дянково, а децата от Медово след четвърти клас. За тях в старата административна сграда на ТКЗС е открито общежитие. По това време директор на училището е Стойо Василев.

За времето от 1963 до 1970 г. директор на училището е Стамо Димов. Броят на учениците непрекъснато расте. Налагат се преустройства в сградата на училището. Затваря се главният вход на училището и коридорът се приспособява за класна стая. За класна стая се използва и мазата, която до този момент служи за физкултурен салон през зимните месеци. Сградата на работилницата , построена през 1958 година също се оказва тясна за големите паралелки и техниката в нея – твърде остаряла.

В следващите години директор на училището е Бойчо Бойчев , чието име се свързва с проблемите около довършването на новата училищна сграда, която се строи по това време. Много отговорно се отнася към довършването на проекта, доставката на материали, организацията на работата. В работата се включва целият учителски колектив, който тогава наброява около 30 човека.

На 5 ноември 1973 година тържествено се открива новата училищна сграда в Карапелит. Присъстват отговорни партийни и държавни ръководители. Поставя се началото на една хубава традиция – „Алея на първокласника”. Новата училищна сграда разполага с 14 класни стаи, пет от тях са уредени като учебни кабинети. Подредени са хранилища, доставено е ново пиано за часовете по музика, обогатен е фонда на училищната библиотека, създадени са прекрасни условия за спортуването на децата. Към училището има и модерно обзаведена столова, която побира около 200 деца .

С откриването на новата училищна сграда в Карапелит, всички училища в района са закрити. На този етап в него се обучават около 400 деца. Обучението се извършва на две смени. Повечето деца са на целодневно обучение – посещават полуинтернатни групи. Автобуси извозват ежедневно децата до съставните села. През 1978 – 1979 г. година директор на училището е Стоян Ставров – с неговото идване се налата нов административен ред. Работата се поставя на планова основа, активизира се кръжочната дейност, засилва се ролята и значението на профорганизацията.

От 1980 до 1994 година директор на училището е Мария Пасева. През този период броят на децата се увеличава драстично. Тук се учат над 700 деца, броят им постоянно расте. Учителският колектив се състои от 45 учители, помощният персонал наброява 22 души. Благодарение на помощта от местната власт и училищното настоятелство, броят на неприбраните ученици е сведен до минимум. Училищната сграда се оказва малка за нарасналия брой ученици. Налага се да се използват допълнителни сгради – старото училище, сградата на старата болница, една къща в двора на училището, част от сградата на бевшата работилница на ТКЗС е преустроена в 4 класни стаи.

Кръжочната дейност в училището се планира и наблюдава от клуб за ТНТМ (техническо и научно творчество на младежта. Функционира литературен кръжок, танцов състав, развива се художествената самодейност.

Изселването на много семейства от района в Турция , обезлюдяването на селата, демографската криза през послбедните години се отразяват зле на образованието. Така от най-голямото селско училище в бившия Толбухински окръг, днес училището в Карапелит с голяма мъка събира деца за единични паралелки. Неколкократно се сменя ръководството на училището за по една две години.

Дълго време директор е госпожа Илияна Найденова – от 1998 до 2012г.

От 2012 г. директор на училището е Ивелина Тончева. На нея и на целия учителски колектив се пада нелеката задача да се справят с предизвикателствата на прехода, с мъглявите и нестабилни промени в българското образование, с демографската криза, която все по-остро се отразява при формирането на паралелките и щата в училище.